Картини от моя град
Вековен град под бетонни бараки
разголва своите тротоари.
Край запустели къщи в кофи с боклук
своя прехрана търсят клошари.
Художник зад Руската църква
допива поредната бира.
По вечерния Раковски старица
захвърлена хартия обира.
На „Славейков” и „Графа” млада жена
протяга кокиче, от студ ярко синьо.
Ослепели, отминават я хора –
днес бил денят на Свети Валентин.
С цигулка на „Раковски” и „Вазов”
момиче разговаря с Дебюси.
Следобедно слънце унесено
я гали с последните си лъчи.
По безлични улици безпътните сенки
следват непрегръщани хора.
Вечер след работа със свито сърце
се прибират зад бетонни стобори.
На пейка в квартална градинка
за сън се приготвя пресъхнала душа,
отправяйки невиждащ взор нагоре
за малко топлинка в нощта.
Нощната стража от голи дървета
бди над пустите улици.
На пейка до църква двама разменят
пред бутилка свои измислици.
С тъмното си злато са покрили
листа каменните павета.
Безплътни сенки по звездна стълба
се изкачват към рай от несрета.
© Вили Тодоров All rights reserved.
