Картоф
Ах, картоф!
Ох, суроф!
Ах, защо?
Ох, ами от мързел....
Ех, докога така?
Тогава картофът проговори:
Няма сам да скоча доброволно да се сготвя!
Аз му отвърнах: наистина ме мързи,
скочи си сам! После ще те
изям с удоволствие!
Аз обичам картофи,
и то печени, пържени и сварени,
но не и сурови, картофе!
Бела-чката ще взема
и ще те из-Бела,
ако сам не проявиш доброволност!
Жесток съм, когато не ме слушат.
Но картофът не ме слуша...
Някои ще кажат и възразят -
а има ли той уши?
Има ли пък научни доказателства, че няма?
Тия израстъци дето се появяват на картофа,
не са ли те уши? Може би ги пуска, за да
се услуша? Или пък не?!
Тогава се отказах от картофа и той изгни...
А аз пък си останах гладен....
Трябваше да направим взаимен компромис,
но не е толкова лесно.
И двамата имахме силно его общо взето,
но той поне още си отиде, няма го вече...
а аз останах с фобия към картофи
и взех да ям пакетирана храна за по-лесно.
И не бях щастлив изцяло, твърде много
консерванти....
Мислете му вие, предупредих ви!!!
Вдъхновено от Бела :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кух Пън Всички права запазени
