11.08.2023 г., 8:06 ч.

Картоф 

  Поезия » Свободен стих
356 3 6

Ах, картоф!

Ох, суроф!

Ах, защо?

Ох, ами от мързел....

Ех, докога така?

Тогава картофът проговори:

Няма сам да скоча доброволно да се сготвя!

Аз му отвърнах: наистина ме мързи,

скочи си сам! После ще те

изям с удоволствие!

Аз обичам картофи,

и то печени, пържени и сварени,

но не и сурови, картофе!

Бела-чката ще взема

и ще те из-Бела,

ако сам не проявиш доброволност!

Жесток съм, когато не ме слушат.

Но картофът не ме слуша...

Някои ще кажат и възразят - 

а има ли той уши?

Има ли пък научни доказателства, че няма?

Тия израстъци дето се появяват на картофа, 

не са ли те уши? Може би ги пуска, за да

се услуша? Или пък не?!

Тогава се отказах от картофа и той изгни...

А аз пък си останах гладен....

Трябваше да направим взаимен компромис, 

но не е толкова лесно.

И двамата имахме силно его общо взето, 

но той поне още си отиде, няма го вече...

а аз останах с фобия към картофи 

и взех да ям пакетирана храна за по-лесно.

И не бях щастлив изцяло, твърде много

консерванти....

Мислете му вие, предупредих ви!!!

 

Вдъхновено от Бела :)

© Кух Пън Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прочетох, помислих, пък си поръчах една порция пържени картофки придружени с октопод, също пържен.
  • Бела, важното е, че не си загубила още детското в себе си въпреки годините. Като гледам тая игра още ти е любима

    Мислител Георги - интересното е, че всеки ден ям точно такава салата домат и краставица. Ако беше казал за вечеря щеше да си познал напълно понеже вечерта ям салата
  • Знам какво влагаш в картофената
    логичност. Добре, че не стигна до
    мусака, че не ми е по вкуса.
    Исках друго да ти кажа - преди години,
    в зората на творческите си напъни,
    имах една любима игра - да изразя
    противоположното от даден автор,
    за да видя, дали ще добие смисъл.
    Тогава Рени Бакалова написа своето
    "Две шепи смърт"ако помня правилно,
    а аз написах "Две шепи раждане".
    Бяха интересни времена.
    Тогава стигнах до извода, че
    каквото и да се опитвам да напиша -
    издайно се пръква това, което чувствам.
    Но ми останаха някои навици.
    Ето сега например -
    чудя се кое е противоположното
    на "но той поне още си отиде"
    и не мога да го открия, да го измисля...
    Та, евела! Сбърка ме
  • От мене краставица на тезгяха,
    а и в добавка, два домата.
    Ма що ли сички се разсмяха,
    това е просто за салата.

    Е, пълни са с нитрати, бате,
    но взех ги все пак на промоция!
    Айде, лапай, че обяд е,
    а после следва... аутопсия 🤣

    Добър апетит.
    Поздравявам те.
  • Благодаря Забележи обаче как творбата ми преминава през метаморфоза ...в началото просто си пишех ей така и изведнъж докато пишех взе да ми се появява някаква идея и смисъл, които съм вложил по-нататък като продължение в по-долните редове Не знам дали всеки е способен да улови смисъла, но поне аз си го разбирам и съм доволен от себе си 8)
  • Страхотно!
    "но той поне още си отиде"

    И гъг нема да Обеля по отношение на идейното ти вдъхновение, защото чувствам, че си го имаш достатъчно. Нито пък съвети, де
Предложения
: ??:??