Paur (Симеон Дончев)
336 2667
23.04.2007 г., 9:57 ч.

Каса 

  Поезия
687 0 4


Каса

На... за огромните разочарования,
които ми носи.

Цял живот съм нещо като каса,
за чувства, усмивки, рамо, пари...
Никой не пита как - зад вратата -
успявам да скрия свойте сълзи.

Който ме хване - навежда.
Докога, Боже?
Толкова тъп ли изглеждам?

Няма край човешкото: "Дай!",
но рестото
никога не стига до край.

Напук - опитвам отново...
("Щото е добро момче!")
И давам, макар и да знам:
Лъжата е вече готова:
"Когато си в нужда - поискай - 
  ще дам!"

Въпросът не е да върнеш -
в честното "Здрасти!" стои.
Решавай дали да излъжеш!
Купува ли се приятел?... С пари?!?

Който ме хване... Все така...

26.03.2001
 

© Симеон Дончев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • злоупотребата с благородството ни е присъща на духовните лумпени,загърби ги ако...можеш.
  • Хм, познато ми е...
    Впечатли ме силно!
    Но нали знаеш, че "живота е такъв,какъвто си го направим"!
    Поздравления и късмет!
  • Ти си този който можеш да промениш нещата!
  • Така си им разрешил!
    Но вече няма зачение,открил си истинското!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??