Каса
Каса
На... за огромните разочарования,
които ми носи.
Цял живот съм нещо като каса,
за чувства, усмивки, рамо, пари...
Никой не пита как - зад вратата -
успявам да скрия свойте сълзи.
Който ме хване - навежда.
Докога, Боже?
Толкова тъп ли изглеждам?
Няма край човешкото: "Дай!",
но рестото
никога не стига до край.
Напук - опитвам отново...
("Щото е добро момче!")
И давам, макар и да знам:
Лъжата е вече готова:
"Когато си в нужда - поискай -
ще дам!"
Въпросът не е да върнеш -
в честното "Здрасти!" стои.
Решавай дали да излъжеш!
Купува ли се приятел?... С пари?!?
Който ме хване... Все така...
26.03.2001
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
