2.12.2011 г., 13:49

Кастинг

1.2K 0 7

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

 (Тук се опитах да облека в рими един популярен виц.

   Дали се е получило - надявам се да разбера от вас.)

 

 

 

Елитна фирма търси секретарка,
прави кастинг с условия не малко -
езици западни да знае,
с компютъра на "ТИ" да е!

 

Явява се жена на средна възраст,
с условията трудни е "дъ фърст".
Подшушнали си нещо шефовете там,
попитали я знае ли джапан.

 

- Е, японски! Нямаше изискване такова!
посърнала женицата, за рев готова.
- Е, да, госпожо, но във сряда
японци идват - съжалявам!

 

Идва другата мадама -
хубава, със чар, засмяна.
Условията до едно покрива,
а с японски - топката им скрива.

 

- Госпожице, да ви попитаме,
с китайския така на "ТИ" ли сте?
- Ее, сега пък други двайсе,
в условията нямаше китайски!

 

- Така е, но изникна неочаквано
една комисия с китайци скапани,
така че бързо трябва да решаваме
и за неудобството се извиняваме!

 

Последна идва гадже щуро -
с гърди големи, крак - до гърло.
Намигнали си шефовете скришно
и казали: - Започвате! Честито!

 

- Е, как веднага тъй честито?
Някой нещо няма ли да пита?
- Данните ги имаш, виждаме добре,
така че или почваш, или - не!

 

- Е, добре де, почвам, но кажете
поне каква парà ще ми дадете?
- Амии, за начало, да речеме - триста.
- Моляя? За кого ме вземате? Какви сте?

 

- Ама молим ви, госпожичке, ще се спогòдим,
та главният ни инж е със шестотин!
Тръгвайки си, гаджето процеди през ревера:
- Ами тогава чукайте си инженера!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...