КАТАРЗИС

                                           ДЕВОЙКАТА, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕТЛО

                                                                                                                                           РОБЪРТ  БЪРНС

                                                             "   ..........................                                         

                                                              Години има от тогаз,

                                                              бледнее бялото чело.

                                                              Но все по-скъпа  ми е таз,

                                                              която ми постла  легло. "

Легло ти постлах

и отдадох ти всичко!

Дом ти създавах,

в любов ти се вричах.

Обичах те толкова,

че себе си забравях!

Приемах болката,

лъжата оправдавах.

Живеех в безвремие -

отрекла се от всички.

Започна ново летоброене,

ти бе смисълът едничък.

На клада горях,

обезумяла се молих...

.........................................

По чудо оцелях!

Сега се уча да ходя...

Спомен за смях,

"сбогом" проводи.

Живота си взех -

мачкан и отричан

и тръгнах напред. 

Все още мога да обичам!