Oct 11, 2011, 3:33 PM

Катарзис

  Poetry » Other
1K 0 2

          КАТАРЗИС

                                           ДЕВОЙКАТА, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕТЛО

                                                                                                                                           РОБЪРТ  БЪРНС

                                                             "   ..........................                                         

                                                              Години има от тогаз,

                                                              бледнее бялото чело.

                                                              Но все по-скъпа  ми е таз,

                                                              която ми постла  легло. "

Легло ти постлах

и отдадох ти всичко!

Дом ти създавах,

в любов ти се вричах.

Обичах те толкова,

че себе си забравях!

Приемах болката,

лъжата оправдавах.

Живеех в безвремие -

отрекла се от всички.

Започна ново летоброене,

ти бе смисълът едничък.

На клада горях,

обезумяла се молих...

.........................................

По чудо оцелях!

Сега се уча да ходя...

Спомен за смях,

"сбогом" проводи.

Живота си взех -

мачкан и отричан

и тръгнах напред. 

Все още мога да обичам!                                                                                                                



   


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гени All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Съпреживях и болката и любовта и оцеляването!!!Благодаря!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...