Oct 11, 2011, 3:33 PM

Катарзис

  Poetry » Other
1K 0 2

          КАТАРЗИС

                                           ДЕВОЙКАТА, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕТЛО

                                                                                                                                           РОБЪРТ  БЪРНС

                                                             "   ..........................                                         

                                                              Години има от тогаз,

                                                              бледнее бялото чело.

                                                              Но все по-скъпа  ми е таз,

                                                              която ми постла  легло. "

Легло ти постлах

и отдадох ти всичко!

Дом ти създавах,

в любов ти се вричах.

Обичах те толкова,

че себе си забравях!

Приемах болката,

лъжата оправдавах.

Живеех в безвремие -

отрекла се от всички.

Започна ново летоброене,

ти бе смисълът едничък.

На клада горях,

обезумяла се молих...

.........................................

По чудо оцелях!

Сега се уча да ходя...

Спомен за смях,

"сбогом" проводи.

Живота си взех -

мачкан и отричан

и тръгнах напред. 

Все още мога да обичам!                                                                                                                



   


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гени All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Съпреживях и болката и любовта и оцеляването!!!Благодаря!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...