10.11.2007 г., 11:18

Катастрофална среща

1.3K 0 5
 Катастрофална среща

 

Когато те видях,

            дъхът ми спря.

Сърцето ми пропусна

           два-три такта.

Че срещнах те -

           проклех деня,

особено като ми...

              връчи акта.

 

Изхвърлих свойте

            черни очила -

и без това денят ми

            черен стана.

Не ще натискам

            веч до край газта,

не ще забравям

            фаровете и колана.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Белинска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз отдавна не съм нито шофьор, нито навигатор. Ползвам градския транспорт. Но бабката изтръпва от ужас всеки път, когато трябва да пътувам нанякъде...
    Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат това стихче!
  • На нас навигаторите май ровече ни прескача сърцето
  • Поздрав и прегръдка,мила!!!
    Много хубав стих!!!
    Поздрав и за идеята!!!
  • Най-после някой да възпее и пътните полицаи! Аз не съм шофьор, а навигатор, но и на мен ми прескача сърцето като ги видя край пътя!Поздравления!
  • О много е добро гениално!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...