Galina_B (Галина Белинска) Galina_B (Галина Белинска)
1 69
Nov 10, 2007, 11:18 AM

Катастрофална среща

1.3K 0 5
 Катастрофална среща

 

Когато те видях,

            дъхът ми спря.

Сърцето ми пропусна

           два-три такта.

Че срещнах те -

           проклех деня,

особено като ми...

              връчи акта.

 

Изхвърлих свойте

            черни очила -

и без това денят ми

            черен стана.

Не ще натискам

            веч до край газта,

не ще забравям

            фаровете и колана.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Белинска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Galina_B (Галина Белинска)
    Galina_B (Галина Белинска)
    Аз отдавна не съм нито шофьор, нито навигатор. Ползвам градския транспорт. Но бабката изтръпва от ужас всеки път, когато трябва да пътувам нанякъде...
    Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат това стихче!
  • polly_polly (Поли)
    polly_polly (Поли)
    На нас навигаторите май ровече ни прескача сърцето
  • lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    Поздрав и прегръдка,мила!!!
    Много хубав стих!!!
    Поздрав и за идеята!!!
  • Анел (Лена Рачкова)
    Анел (Лена Рачкова)
    Най-после някой да възпее и пътните полицаи! Аз не съм шофьор, а навигатор, но и на мен ми прескача сърцето като ги видя край пътя!Поздравления!
  • teddka_90 (Теди Георгиева)
    teddka_90 (Теди Георгиева)
    О много е добро гениално!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0