10 нояб. 2007 г., 11:18

Катастрофална среща

1.3K 0 5
 Катастрофална среща

 

Когато те видях,

            дъхът ми спря.

Сърцето ми пропусна

           два-три такта.

Че срещнах те -

           проклех деня,

особено като ми...

              връчи акта.

 

Изхвърлих свойте

            черни очила -

и без това денят ми

            черен стана.

Не ще натискам

            веч до край газта,

не ще забравям

            фаровете и колана.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Белинска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз отдавна не съм нито шофьор, нито навигатор. Ползвам градския транспорт. Но бабката изтръпва от ужас всеки път, когато трябва да пътувам нанякъде...
    Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат това стихче!
  • На нас навигаторите май ровече ни прескача сърцето
  • Поздрав и прегръдка,мила!!!
    Много хубав стих!!!
    Поздрав и за идеята!!!
  • Най-после някой да възпее и пътните полицаи! Аз не съм шофьор, а навигатор, но и на мен ми прескача сърцето като ги видя край пътя!Поздравления!
  • О много е добро гениално!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...