На един арабски поет...



Хилядолетна култура в сърцето  понесъл,
поеми стотици, хиляди, отпреди Христа,
четеше, превеждаше, приспиваше нежно
и галеше ме, бдящ над мен, чак до сутринта...

Будеше ме в ранни зори със целувка : "Хабибти...
Светлина на очите ми, душа и сърце..."
Във твоите думи аз нов смисъл откривах,
и стелех се ласкаво в твойте нозе...

Немеех пред мислите, делата и думите,
пред преданост, вярност, смирение, дълг.
Като арак на кристали във вените скрих те,
пулсират и парят, все още в моята кръв...

Душа на арабски поет, тъй благородна,
разлях те в кръвта си - да броди навред
във тялото, мислите, сърцето, духът ми,
там, дето никой не може от мене те взе...

Тъй горд бе духът ти, понесъл история,
тъй жадно попивах аз всичко от теб...
Тъй парещо впивах се, жадно изпивах те,
като арак на кристали във летния ден...

Слънце пустинно бях над оазиса, нашия,
на нашите блянове, тайни, мечти...
Като слънцето жарещо, пиещо парите,
за жалост, душата аз твоя изпих...

Сломих аз духа ти, вековния, гордия,
със страст и коварна отрова напих,
със силна любов по фатална ирония,
душа благородна във мрак потопих...

Все още в сърцето си скришом аз нося те,
пазя те, имам те, ти си във мен...
Но мътно и жадно е мойто съзнание,
да пие отново, пак, още... от теб...


P.S. Арак е спиртна напитка с малък градус, подобна на мастика.