27.11.2007 г., 8:36

Като Брат и Сестра (Слънце и Луна)

3.2K 0 3

Когато всичко изглежда Безнадеждно...
Брат сестрата си в лъчи обгря... залезе бавно и ето Я изгря...
Седенки и тлаки, хорски мъки в светлина поля...
И сестриците Й нежно притихнали в покой лъчи прокрадват -

радват сетивата и за спомена на хора отживели

и за битки остарели в безмълвие със светлинки говорят.

Картина звездна и прекрасна се подрежда...

и ето вече идва време за трапеза...
Да върне жеста Сестричката остава

и ръка на братчето протяга,

и къпе му очите в бистра утринна роса,

косите сресва в морската вода, целувка - нежна му отправя...
- Ела си, братко - дарил ми светлина, в скута ти полягам -
нали съм твоята Сестра!
Понякога се разминават...
И в ранно утро брат погалва сестринските сълзи

и дъга изгряла от росата свидетелства за обич непозната...
Зорница поздрав му предава - окъпана в прелестна дъга...
Ще се завърне твоята сестра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Тошев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • браво хубав стих!хареса ми.за мен приятелите си остават приятели.просто ти желая късмет.ще ти е нужен занапред.
  • Не съм сигурна, че разбрах добре всичко, но има някакъв заряд в стиха ти, който не може да не се усети.
    Поздрав!
  • Трогна ме...докато го четох си представих мен и моя брат...
    КРАСОТА!
    Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...