Когато всичко изглежда Безнадеждно...
Брат сестрата си в лъчи обгря... залезе бавно и ето Я изгря...
Седенки и тлаки, хорски мъки в светлина поля...
И сестриците Й нежно притихнали в покой лъчи прокрадват -
радват сетивата и за спомена на хора отживели
и за битки остарели в безмълвие със светлинки говорят.
Картина звездна и прекрасна се подрежда...
и ето вече идва време за трапеза...
Да върне жеста Сестричката остава
и ръка на братчето протяга,
и къпе му очите в бистра утринна роса,
косите сресва в морската вода, целувка - нежна му отправя... ...