27 nov 2007, 8:36

Като Брат и Сестра (Слънце и Луна) 

  Poesía
2865 0 3

Когато всичко изглежда Безнадеждно...
Брат сестрата си в лъчи обгря... залезе бавно и ето Я изгря...
Седенки и тлаки, хорски мъки в светлина поля...
И сестриците Й нежно притихнали в покой лъчи прокрадват -

радват сетивата и за спомена на хора отживели

и за битки остарели в безмълвие със светлинки говорят.

Картина звездна и прекрасна се подрежда...

и ето вече идва време за трапеза...
Да върне жеста Сестричката остава

и ръка на братчето протяга,

и къпе му очите в бистра утринна роса,

косите сресва в морската вода, целувка - нежна му отправя...
- Ела си, братко - дарил ми светлина, в скута ти полягам -
нали съм твоята Сестра!
Понякога се разминават...
И в ранно утро брат погалва сестринските сълзи

и дъга изгряла от росата свидетелства за обич непозната...
Зорница поздрав му предава - окъпана в прелестна дъга...
Ще се завърне твоята сестра!

© Пламен Тошев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • браво хубав стих!хареса ми.за мен приятелите си остават приятели.просто ти желая късмет.ще ти е нужен занапред.
  • Не съм сигурна, че разбрах добре всичко, но има някакъв заряд в стиха ти, който не може да не се усети.
    Поздрав!
  • Трогна ме...докато го четох си представих мен и моя брат...
    КРАСОТА!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??