Като Брат и Сестра (Слънце и Луна)

27 nov 2007, 8:36

Poesía

3014 0 3

Когато всичко изглежда Безнадеждно...
Брат сестрата си в лъчи обгря... залезе бавно и ето Я изгря...
Седенки и тлаки, хорски мъки в светлина поля...
И сестриците Й нежно притихнали в покой лъчи прокрадват -

радват сетивата и за спомена на хора отживели

и за битки остарели в безмълвие със светлинки говорят.

Картина звездна и прекрасна се подрежда...

и ето вече идва време за трапеза...
Да върне жеста Сестричката остава

и ръка на братчето протяга,

и къпе му очите в бистра утринна роса,

косите сресва в морската вода, целувка - нежна му отправя...
- Ела си, братко - дарил ми светлина, в скута ти полягам -
нали съм твоята Сестра!
Понякога се разминават...
И в ранно утро брат погалва сестринските сълзи

и дъга изгряла от росата свидетелства за обич непозната...
Зорница поздрав му предава - окъпана в прелестна дъга...
Ще се завърне твоята сестра!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Пами (Памела)

2007-12-04T17:34:46+02:00

браво хубав стих!хареса ми.за мен приятелите си остават приятели.просто ти желая късмет.ще ти е нужен занапред.
red_rosse (Цвети Пеева)

2007-12-02T00:16:24+02:00

Не съм сигурна, че разбрах добре всичко, но има някакъв заряд в стиха ти, който не може да не се усети.
Поздрав!
3y3ka (Зузка)

2007-11-27T22:19:45+02:00

Трогна ме...докато го четох си представих мен и моя брат...
КРАСОТА!
Поздрав!