Като дама
Мамо, вече съм голяма!
Като истинска мадама,
тайно с твоето червило,
бузките натрих обилно.
После сенките ти сини
на клепачите си фино
сложих, за да съм красива,
като тебе, мамо мила.
Роклята от гардероба,
тъй набързо, уж за проба,
мушнах си през рамената
и... достигна тя земята.
Но е дълга, виждам аз,
нещо липсва... и тогаз
грабнах твоите обувки,
с токчета като висулки.
Ето, погледни сега,
как пристъпвам, без да спра,
нищо, че ми хлопат те,
все пак още съм дете!
Но с обувките вълшебни,
с малки стъпчици кокетни,
щом порастна, ще вървя
като дама... по света!
10.08.2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
В детската градина играх пепеляшка с булченската рокля на мама
