Като дама
Мамо, вече съм голяма!
Като истинска мадама,
тайно с твоето червило,
бузките натрих обилно.
После сенките ти сини
на клепачите си фино
сложих, за да съм красива,
като тебе, мамо мила.
Роклята от гардероба,
тъй набързо, уж за проба,
мушнах си през рамената
и... достигна тя земята.
Но е дълга, виждам аз,
нещо липсва... и тогаз
грабнах твоите обувки,
с токчета като висулки.
Ето, погледни сега,
как пристъпвам, без да спра,
нищо, че ми хлопат те,
все пак още съм дете!
Но с обувките вълшебни,
с малки стъпчици кокетни,
щом порастна, ще вървя
като дама... по света!
10.08.2022 г.
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за прочита и спомените, Деа!
-
В детската градина играх пепеляшка с булченската рокля на мама ...и как обичах да слагам обувките и с ток
После моите дъщери правиха същото
Благодаря за спомените, Танче!
Успех! -
Благодаря, Креми!
-
Успех, Танче!
-
Благодаря, Марги!
-
Още една стъпка с вълшебните обувки!Поздрави!
-
Много мило ми стана и за третата подкрепа от теб, Миленка!
-
Хареса ми, Танче, малката дама с мамините обувки. Гласувам с радост
-
Успех!
-
Дочи, Иржи, благодаря ви за споделянето на милите спомени! Радвам се, че стихчето ми ги провокира.
-
Всички деца обичат да се докарват "като мама" и аз имам спомени от такива "дейности"... Бях "прекроила" една рокля, само в ширините, за да играя в един двор "театър", а високите обувки така ме пльоснаха , че дълго имах белег на челото...И добре, че прекрояването беше просто тропосване, че когато роклята трябваше на мама за едно официално излизане, тя изпадна в такава паника, че забрави да търси виновника...Спомени! Пожелавам ти успех, Таня!
-
Ех, и аз някога така.Дълга рокля прекалено... Затова я кръцнах с ножицата. И бях принцеса. Пък после... Не ми се разказва...
Успех Таничка! -
Благодаря ти, Райне!
-
Така е с всички малки принцеси... Приятно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
