Като две допрени длани
Тя иска - като две допрени длани
между тях да няма и идея празнота.
Ще стане, щом Сърцето е решило,
но без намесата на комерсиалността!
Макар...
Умората да я превърна във старица,
младежко пак е нейното сърце -
уверено, че може да обича,
щом някой там засее семенце.
Дали сеячът може да се справи
с тъгата - буря в нейната душа,
ще бъде ли и благодатна почвата,
в която да покълне любовта?
Въпросите тежат... И тя не знае,
ако в някого намери пак ответ,
дали ще пожелае да рискува,
когато пролет разцъфти навред.
Защото...
Подобно плачеща върба било е
и в скреж и нейното Сърце -
ранявано във люти зими...
Но днес се чувства по-добре.
Ще живне пак, ако го сгреят
сърдечните лъчи на "пролетта".
От чувствата събрало сили нови,
то цяло ще се отдаде на Обичта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
