Като две допрени длани
Тя иска - като две допрени длани
между тях да няма и идея празнота.
Ще стане, щом Сърцето е решило,
но без намесата на комерсиалността!
Макар...
Умората да я превърна във старица,
младежко пак е нейното сърце -
уверено, че може да обича,
щом някой там засее семенце.
Дали сеячът може да се справи
с тъгата - буря в нейната душа,
ще бъде ли и благодатна почвата,
в която да покълне любовта?
Въпросите тежат... И тя не знае,
ако в някого намери пак ответ,
дали ще пожелае да рискува,
когато пролет разцъфти навред.
Защото...
Подобно плачеща върба било е
и в скреж и нейното Сърце -
ранявано във люти зими...
Но днес се чувства по-добре.
Ще живне пак, ако го сгреят
сърдечните лъчи на "пролетта".
От чувствата събрало сили нови,
то цяло ще се отдаде на Обичта!
© Петя Кръстева All rights reserved.
