Като есенно листо

20.10.2011 г., 20:58 ч.

Поезия

507 0 2

Като есенно листенце пожълтяло

откъснах се от своето дърво -

и казах си, макар и някак вяло,

че може би това е за добро.

Сбогувах се с всичките си братя,

с които дълго клона си делях,

понесе ме подухващият вятър

заедно със сълзи и със смях.

Чудните пейзажи ми показа -

невидими за мене досега,

и когато слънцето залезе,

свободен, аз посрещнах и нощта,

и вятърът тогава ме остави,

и бавно аз докоснах таз’ земя -

с красивите си жълти багри

завинаги аз нея ще крася.

Илияна Дадарова

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.