Като феникс

Като феникс

В прахта на битовите калдъръми
пълзеше тягостно духът ми.
Да – бях наистина на косъм
напълно да забравя кой съм.
Като пред буря бе смрачено,
а с тежест всичко заредено
и сив нюанс битът доби.
Но лъч през мрака в миг проби,
съзнанието ми погали
и огън нов у мен запали.
И този огън разгори се,
светът ми стар изпепели се,
а като феникс, в онзи ден,
духът ми литна – възроден!

Сега, когато се смрачава
и сивота се появява
нагоре първо поглед вдигам,
лъчите гоня и ги стигам,
а моя дух лети безстрашно
сред сивото, мъгливо-прашно
и ту се в облаците скита,
ту близо над прахта прелита,
но никога не каца в нея –
там тлее старата идея!
За старо вече не говорим –
за новото сега се борим,
а то е цветно и красиво –
във всичко и у всеки ЖИВО!

17.11.2013г.
Марин Цанков - Цофа