Като феникс

Jun 18, 2014, 3:13 PM

Poetry » Phylosophy

589 0 0

Като феникс
В прахта на битовите калдъръми
пълзеше тягостно духът ми.
Да – бях наистина на косъм
напълно да забравя кой съм.
Като пред буря бе смрачено,
а с тежест всичко заредено
и сив нюанс битът доби.
Но лъч през мрака в миг проби,
съзнанието ми погали
и огън нов у мен запали.
И този огън разгори се, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Като феникс

Want to read more?

Random works