Като феникс
Избегнала
взаимното начало
като слепец претърсващ пътя
с дарените от свише сетива
Тя
стъпки в собственото бяло къта
защото вярва и не вярва
в силата на ориста
Обича
аромата на страстта
с която зрящите я подминават
вълнува се
от милостта на нежността
но не за дълго
в нейните обятия остава
Изгубена
в илюзиите на бушуващия свят
умее
като феникс
да умира и възкръсва
не всеки път взаимна
не всякога желана и разбрана
но винаги
за смъртните Безсмъртна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
