21 мая 2016 г., 12:54

Като феникс 

  Поэзия
392 2 7

Избегнала

взаимното начало

като слепец претърсващ пътя

с дарените от свише сетива

Тя

стъпки в собственото бяло къта

защото вярва и не вярва

в силата на ориста

 

Обича

аромата на страстта

с която зрящите я подминават

вълнува се

от милостта на нежността

но не за дълго

в нейните обятия остава

 

Изгубена

в илюзиите на бушуващия свят

умее

като феникс

да умира и възкръсва

не всеки път взаимна

не всякога желана и разбрана

но винаги

за смъртните Безсмъртна

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??