May 21, 2016, 12:54 PM

Като феникс

  Poetry
594 2 7

Избегнала

взаимното начало

като слепец претърсващ пътя

с дарените от свише сетива

Тя

стъпки в собственото бяло къта

защото вярва и не вярва

в силата на ориста

 

Обича

аромата на страстта

с която зрящите я подминават

вълнува се

от милостта на нежността

но не за дълго

в нейните обятия остава

 

Изгубена

в илюзиите на бушуващия свят

умее

като феникс

да умира и възкръсва

не всеки път взаимна

не всякога желана и разбрана

но винаги

за смъртните Безсмъртна

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...