May 21, 2016, 12:54 PM

Като феникс

  Poetry
599 2 7

Избегнала

взаимното начало

като слепец претърсващ пътя

с дарените от свише сетива

Тя

стъпки в собственото бяло къта

защото вярва и не вярва

в силата на ориста

 

Обича

аромата на страстта

с която зрящите я подминават

вълнува се

от милостта на нежността

но не за дълго

в нейните обятия остава

 

Изгубена

в илюзиите на бушуващия свят

умее

като феникс

да умира и възкръсва

не всеки път взаимна

не всякога желана и разбрана

но винаги

за смъртните Безсмъртна

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...