May 21, 2016, 12:54 PM

Като феникс 

  Poetry
441 2 7

Избегнала

взаимното начало

като слепец претърсващ пътя

с дарените от свише сетива

Тя

стъпки в собственото бяло къта

защото вярва и не вярва

в силата на ориста

 

Обича

аромата на страстта

с която зрящите я подминават

вълнува се

от милостта на нежността

но не за дълго

в нейните обятия остава

 

Изгубена

в илюзиите на бушуващия свят

умее

като феникс

да умира и възкръсва

не всеки път взаимна

не всякога желана и разбрана

но винаги

за смъртните Безсмъртна

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??