10.02.2019 г., 17:01

Като горската бригада

1.6K 2 22

Отзарана се разнесе

новина като стрела,

гостенка чаровна внесе

смут в заспалата гора:

минзухари са подали

крехки пламнали чела.

Знак е- Пролетта подпали

огън в смръзнали сърца.

Всички както подобава

я посрещат на крака,

с бодра песен и забава

ще развеселят леса.

Първо горската поляна

чистят дружно от сметта,

та да блесне пак огряна

от лъчиста светлина.

Кумчо Вълчо сцена стяга,

млад глиган софра реди,

Зайко до реката бяга,

в миг водица зареди.

Лиска горската артистка

се в пиеска вдъхнови,

кукувичката- хористка

песничка им съчини.

Репетират, режисират,

пеят,свирят и творят.

На сговорната дружина

всичките дела спорят.

Тъй и в детската градина

всички умнички деца

като горската бригада

ще посрещнем Пролетта.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

  • а аз благодаря и на Марко, че тая сутрин се е заровил да чете, и току изрови нещо да прочета и аз!
  • Благодаря ви ,Иржи и Станислава, че прочетохте и се зарадвахте с мен!
    Отличеният с първото място си изтри произведенията, затова не можеш да го видиш.
  • Честито!

    само аз ли не виждам кой е на 1-во място?
    дава ми Светулка на 2-ро, перперикон на 3-то... а 1-во няма?
  • Честита награда,Светличка,радвам се за теб!Продължавай с тоя жанр,бива те!
  • Благодаря,че се повесели и ми сподели!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...