Като гръм
Като гръм от небето идва любовта,
пробожда тя със вълшебната си игла,
във разума по правило не вярва тя,
да отварят нежно очите на деня
и дръпнат завесата на нощта -
там Купидон и Афродита се любуват на
на тържествената им свобода.
И ако някой ден посоката им се измени,
то било е само и единствено за това,
че звездите не ходят по земята,
а боговете проговарят:
- Да се разлеят в божествено вино
и дочакат близко сърце
от далечен рай да възкръсне
и вълшебна тръпка в заря
от любовни трепети
като есенни листа
да се разпръсне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДИМА Всички права запазени
