May 31, 2009, 11:09 AM

Като гръм

  Poetry » Love
617 0 2

Като гръм от небето идва любовта,

пробожда тя със вълшебната си игла,

във разума по правило не вярва тя,

да отварят нежно очите на деня

и дръпнат завесата на нощта -

там Купидон и Афродита се любуват на

на тържествената им свобода.

И ако някой ден посоката им се измени,

то било е само и единствено за това,

че звездите не ходят по земята,

а боговете проговарят:

- Да се разлеят в божествено вино

и дочакат близко сърце

                         от далечен рай да възкръсне

и вълшебна тръпка в заря

                        от любовни трепети

като есенни листа

                       да се разпръсне.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДИМА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не познах стиховете ,толкова много са нацапани ...
  • Вълнуваща любовна поезия. Харесах, продължавай... Весел ден и много красиви мигове...Дими

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....