mihri61 (Милко Христов)
506 1185
9.02.2011 г., 7:10 ч.

Като harmattan* в слушалката 

  Поезия » Любовна
521 0 4

Макар и ниско растяща,
ти си оазис живителен
на принцовете в пустинята.
Аз съм само лотос спасителен
за жабите в блатната тиня.
Търсиш сигурност в златните пясъци,
пускаш корени надълбоко.
Аз пък градя въздушни замъци
за красавици и чудовища еднооки.
Ти се храниш с реалност.
Доста често преяждаш.
Аз съм опаковъчната менталност
на чувствата амбалажни.
В два свята живеем,
твърде различни,
в които да си признаем не смеем,
колко е трудно да се обичаме.
Целуна ме без задръжки.
За кратко.
И на „трупчета” повдигна ми самочувствието мъжко.
Да се съхрани до другото лято.
Когато, заедно с палтото,
ще сваля и старата кожа,
а на „слънчевия сплит” във леглото
ще забушуват хормоните
и да се обяснява с думи, твърде сложно е.
Когато от очите ти,
усмихнати „зайчета”,
ще влизат в тялото ми венозно,
а пръстите ти - подскачащи запетайчета,
ще ме накарат да се замисля сериозно
дали същността ми готова е
не точка да сложи,
а да започне играта наново!?

_________
* пустинен вятър

© Милко Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не спирай да играеш - Животът е сцена с декори Любов!
  • Много оригинално,Мите!Хареса ми!
  • Такива са жабите в твойто обкръжение-
    едни са красавици.А други-реалисти,
    но май това е печелившото снаряжение,
    за да оцелеят по леда на синята ти писта...
  • Много неща ми харесаха!С поздрави, Милко!
Предложения
: ??:??