Като harmattan* в слушалката
Макар и ниско растяща,
ти си оазис живителен
на принцовете в пустинята.
Аз съм само лотос спасителен
за жабите в блатната тиня.
Търсиш сигурност в златните пясъци,
пускаш корени надълбоко.
Аз пък градя въздушни замъци
за красавици и чудовища еднооки.
Ти се храниш с реалност.
Доста често преяждаш.
Аз съм опаковъчната менталност
на чувствата амбалажни.
В два свята живеем,
твърде различни,
в които да си признаем не смеем,
колко е трудно да се обичаме.
Целуна ме без задръжки.
За кратко.
И на „трупчета” повдигна ми самочувствието мъжко.
Да се съхрани до другото лято.
Когато, заедно с палтото,
ще сваля и старата кожа,
а на „слънчевия сплит” във леглото
ще забушуват хормоните
и да се обяснява с думи, твърде сложно е.
Когато от очите ти,
усмихнати „зайчета”,
ще влизат в тялото ми венозно,
а пръстите ти - подскачащи запетайчета,
ще ме накарат да се замисля сериозно
дали същността ми готова е
не точка да сложи,
а да започне играта наново!?
_________
* пустинен вятър
© Милко Христов All rights reserved.
