26.09.2010 г., 14:37 ч.

Като художник 

  Поезия
514 0 1
Като художник

Когато планината очертае
своята величествена красота
и донесе своя замечтан повей,
когато тази гледка погали ме нежно с ръка
и нашепне ми своето слово -
тогава за тебе си спомням.
За тебе и твоята нежна сила,
която пороби сърцето ми дълбоко отчаяно.
И като топка в него се бяха свили
чувствата ми от тебе изваяни.

Като художник по мен зарисува
бавно, пламенно, с гола ръка.
И ме научи за нея да жадувам,
но ме научи с нея да бъда сама.

И тази самота обрисувах по ноти,
обрисувах я, в мен си остана.
Поиска от мен да се сгуша, да се кротна
и аз те послушах.
Превърнах се в пламък.

© З. Райкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??