Като художник
733
0
1
Като художник
Когато планината очертае
своята величествена красота
и донесе своя замечтан повей,
когато тази гледка погали ме нежно с ръка
и нашепне ми своето слово -
тогава за тебе си спомням.
За тебе и твоята нежна сила,
която пороби сърцето ми дълбоко отчаяно.
И като топка в него се бяха свили
чувствата ми от тебе изваяни.
Като художник по мен зарисува
бавно, пламенно, с гола ръка.
И ме научи за нея да жадувам,
но ме научи с нея да бъда сама.
И тази самота обрисувах по ноти,
обрисувах я, в мен си остана.
Поиска от мен да се сгуша, да се кротна
и аз те послушах.
Превърнах се в пламък.
Когато планината очертае
своята величествена красота
и донесе своя замечтан повей,
когато тази гледка погали ме нежно с ръка
и нашепне ми своето слово -
тогава за тебе си спомням.
За тебе и твоята нежна сила,
която пороби сърцето ми дълбоко отчаяно.
И като топка в него се бяха свили
чувствата ми от тебе изваяни.
Като художник по мен зарисува
бавно, пламенно, с гола ръка.
И ме научи за нея да жадувам,
но ме научи с нея да бъда сама.
И тази самота обрисувах по ноти,
обрисувах я, в мен си остана.
Поиска от мен да се сгуша, да се кротна
и аз те послушах.
Превърнах се в пламък.
© З. Райкова All rights reserved.
