27.04.2014 г., 20:42 ч.

Като житно зърно 

  Поезия » Философска
882 0 13

                                            За кой ли път,
                                            се срещаме с тебе.
                                            Впиваш
                                            пак в мене
                                            жадни, остри очи.
                                            Знам 
                                            от дете 
                                                   почти съм погребан -
                                            под камък израснах -
                                                       с отразени лъчи.
                                            И очакваш вече
                                            за отсрочка да моля.
                                            Да припадна.
                                            Да коленича
                                                                   ранен.
                                            От умора очакваш 
                                            да трепна неволно,                                         
                                            пред тебе самотен 
                                            в последния ден.
                                            Не.
                                            Ето, Смърт,
                                            аз те прегръщам.
                                            Вземи.
                                            Подарявам ти всичко.
                                            Отдадох си
                                             Хляба насъщен,
                                             до сетната,
                                             малка трохичка. 

© Милко Кънчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??