Apr 27, 2014, 8:42 PM

Като житно зърно

Poetry » Philosophical

1.2K 0 13

За кой ли път,
се срещаме с тебе.
Впиваш
пак в мене
жадни, остри очи.
Знам
от дете
почти съм погребан -
под камък израснах -
с отразени лъчи.
И очакваш вече
за отсрочка да моля.
Да припадна.
Да коленича
ранен.
От умора очакваш
да трепна неволно,
пред тебе самотен
в последния ден.
Не.
Ето, Смърт,
аз те прегръщам.
Вземи.
Подарявам ти всичко.
Отдадох си
Хляба насъщен,
до сетната,
малка трохичка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Талантливо сътворен, разтърсващ стих! Много силен елегичен стих, който докосва сърцето! ПОЗДРАВИ!

2014-07-23T17:01:30+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Истинска душевна драма с доста вълнуващ финал.
Поздрави!

2014-06-19T12:46:58+03:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Поздравления! Силен и докосващ стих!

2014-06-18T10:49:56+03:00
maikata (Мая Тинчева)

Отдадох си Хляба насъщен,
до сетната, малка трохичка.

Щедрост и съвършен стих. Поздрави!

2014-05-07T10:33:49+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

!

2014-05-03T15:07:41+03:00