16.08.2018 г., 23:04

Като картинка

906 4 10

Нали бях мамина любимка, 
и с мама бяхме „две в едно”,
Момче видя - като картинка, 
за мен родено то било...
и каза ми: „- Момиче умно,
обличай се и не се май,
Момчето – „учено и будно”,
а сватбата ще е през май!
То, кой ти гледа „Розобера”?
Чеиза стягай и върви!
Обича ли те! – ще разб
е́ра,
и по вода ще ти върви!
Той, на ръце ще те поноси
из Розовите долини,
нали краката ти са боси,
но ум в главата имаш ти?
Нали съм расла в Планината,
и газех мократа Роса,
но зодията ми – „чепата” –
май „Роза”, или май „Коза”?
Аз помня мамините думи,
но чакам с розите през май,
да цъфнат моите налъми,
че утре май, ще дойде Май?


30.11.2016 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 30 ноември 2016 г. в 6.37 часа и е автобиографично. Всяко съвпадение с трети лица и събития е съвсем случайно!!! 

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Ади! Усмивките ми са за всички Вас! Искате ли още? Поздрави и много вдъхновение!
  • Мммм, много закачливо! Усмивки!
  • Благодаря за прочита Гавраил, смея се защото се сещам за един виц, ангелски поздрави и вдъхновение ти желая! Виж на http://www.vicove.biz/33809246fd3c8f7316c4aa70e7770e02
  • Че защо да не цъфнат налъмите.Просто трябва да ги забравиш където трябва.
  • Благодаря ти, Лидия, непременно трябва да има панталони и брада, разбира се, и да ми реди стиховце на уше! Поздрави и много Любов!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...