16 авг. 2018 г., 23:04

Като картинка

908 4 10

Нали бях мамина любимка, 
и с мама бяхме „две в едно”,
Момче видя - като картинка, 
за мен родено то било...
и каза ми: „- Момиче умно,
обличай се и не се май,
Момчето – „учено и будно”,
а сватбата ще е през май!
То, кой ти гледа „Розобера”?
Чеиза стягай и върви!
Обича ли те! – ще разб
е́ра,
и по вода ще ти върви!
Той, на ръце ще те поноси
из Розовите долини,
нали краката ти са боси,
но ум в главата имаш ти?
Нали съм расла в Планината,
и газех мократа Роса,
но зодията ми – „чепата” –
май „Роза”, или май „Коза”?
Аз помня мамините думи,
но чакам с розите през май,
да цъфнат моите налъми,
че утре май, ще дойде Май?


30.11.2016 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Чардакова Все права защищены

Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 30 ноември 2016 г. в 6.37 часа и е автобиографично. Всяко съвпадение с трети лица и събития е съвсем случайно!!! 

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Ади! Усмивките ми са за всички Вас! Искате ли още? Поздрави и много вдъхновение!
  • Мммм, много закачливо! Усмивки!
  • Благодаря за прочита Гавраил, смея се защото се сещам за един виц, ангелски поздрави и вдъхновение ти желая! Виж на http://www.vicove.biz/33809246fd3c8f7316c4aa70e7770e02
  • Че защо да не цъфнат налъмите.Просто трябва да ги забравиш където трябва.
  • Благодаря ти, Лидия, непременно трябва да има панталони и брада, разбира се, и да ми реди стиховце на уше! Поздрави и много Любов!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...