21.08.2010 г., 17:44

Като кокал

1.1K 0 13

 

 

Твърде ялово хапят беззъби ридания,
подредени четливо в римувана слабост.
Ако стари горчилки превръщаш сам в мания,
загорчава и малката глътчица сладост.

И те дращят  кресливо ръждясали делници,
а душата ти дрънка фалшиво на празно.
 Скъпа ти е онази  ваксина за тетанус, 
щом  ще струва любов - по-добра е заразата.

Като кокал те дави тази дума "любов"
и я кашляш през хрип и по мъжки цинично.
Да - боли. А за болка не си ли готов,
няма как да  заструваш  обичане.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много те е яд на тия )))

    за втори или даже трети път изчитам твой текст, наслаждавам се на удоволствието и в главата ми напират едни редчета на Башева от "Из моминския ми дневник (или защо не се влюбих в поет)"

    същият атитюд
    и усет за словото

    радваш!

  • Много силно и категорично казано. И ми хареса.
  • добре казано
  • Пишеш оргинално и силно!!!
    Поздрав и от мен!!!
  • Всеки е добре дошъл, Ивайло. А как ще присъства е въпрос на личен морал и това съвсем не е мой проблем...
    Благодаря ти

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...