21.08.2010 г., 17:44 ч.
Като кокал
Твърде ялово хапят беззъби ридания,
подредени четливо в римувана слабост.
Ако стари горчилки превръщаш сам в мания,
загорчава и малката глътчица сладост.
И те дращят кресливо ръждясали делници,
а душата ти дрънка фалшиво на празно.
Скъпа ти е онази ваксина за тетанус,
щом ще струва любов - по-добра е заразата.
Като кокал те дави тази дума "любов"
и я кашляш през хрип и по мъжки цинично.
Да - боли. А за болка не си ли готов,
няма как да заструваш обичане.
© Христина Мачикян Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много силно и категорично казано. И ми хареса.
-
добре казано
-
Пишеш оргинално и силно!!!
Поздрав и от мен!!! -
Всеки е добре дошъл, Ивайло. А как ще присъства е въпрос на личен морал и това съвсем не е мой проблем...
Благодаря ти
-
Благодаря, Елена! За мен е удоволствие и чест да мога да споделя създеното от мен с хора, които го оценяват и изпитват наслада да ме четат.
-
Присъствието на всеки, неизвисен морално, в твоите духовни полета, е нежелателно, Хриси. Оставям на твоя бряг, където Поезията е с главна буква. Ив
-
Христина, прочетох няколко твои творби - всичките хубави! Добре дошла!!!
-
Поздрав и от мен! И ви благодаря, че сте споделили
-
Силна поезия! Адмирации за поантата!
-
Голяма хапка си, Христина ! Трудна за преглъщане
-
Пак много добра!
-
Суперче! Чудесно си го казала!
-
добреее!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
за втори или даже трети път изчитам твой текст, наслаждавам се на удоволствието и в главата ми напират едни редчета на Башева от "Из моминския ми дневник (или защо не се влюбих в поет)"
същият атитюд
и усет за словото
радваш!