21.08.2010 г., 17:44 ч.

Като кокал 

  Поезия » Друга
1014 0 14
Твърде ялово хапят беззъби ридания,
подредени четливо в римувана слабост.
Ако стари горчилки превръщаш сам в мания,
загорчава и малката глътчица сладост.
И те дращят кресливо ръждясали делници,
а душата ти дрънка фалшиво на празно.
Скъпа ти е онази ваксина за тетанус,
щом ще струва любов - по-добра е заразата.
Като кокал те дави тази дума "любов"
и я кашляш през хрип и по мъжки цинично.
Да - боли. А за болка не си ли готов,
няма как да заструваш обичане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Предложения
: ??:??