Като кокал
Твърде ялово хапят беззъби ридания,
подредени четливо в римувана слабост.
Ако стари горчилки превръщаш сам в мания,
загорчава и малката глътчица сладост.
И те дращят кресливо ръждясали делници,
а душата ти дрънка фалшиво на празно.
Скъпа ти е онази ваксина за тетанус,
щом ще струва любов - по-добра е заразата.
Като кокал те дави тази дума "любов"
и я кашляш през хрип и по мъжки цинично.
Да - боли. А за болка не си ли готов,
няма как да заструваш обичане.
© Христина Мачикян All rights reserved.
)))
