Aug 21, 2010, 5:44 PM

Като кокал 

  Poetry » Other
912 0 14

 

 

Твърде ялово хапят беззъби ридания,
подредени четливо в римувана слабост.
Ако стари горчилки превръщаш сам в мания,
загорчава и малката глътчица сладост.

И те дращят  кресливо ръждясали делници,
а душата ти дрънка фалшиво на празно.
 Скъпа ти е онази  ваксина за тетанус, 
щом  ще струва любов - по-добра е заразата.

Като кокал те дави тази дума "любов"
и я кашляш през хрип и по мъжки цинично.
Да - боли. А за болка не си ли готов,
няма как да  заструваш  обичане.

 

 

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??