(Като комарите)
Изплъзнаха ми се дните.
И вечерите.
И всичките тихи спокойствия.
Затварям си дните.
Със щори.
(От тихото и недостойното)
Отварям си нощите.
Спорни.
(Кое е и кое не е спокойно)
Надвисват мислите ми. Като облаци.
И като буря тежко разразяват се.
Твърденията си... оборвам ги.
И в стихове (по-бледи) отразявам ги.
Небето ми е черната вдовица.
(Но не от тези, дето са за смях)
И сутрините вече не обичам,
а времето ми... май го изживях.
Омръзна ми. (Като комарите)
Омръзнаха ми всичките мечти.
Ако на всичко сам повярваш си...
ужасно много те боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стаси Всички права запазени
"Небето ми е черната вдовица.
