(Като комарите)

9.07.2007 г., 10:16 ч.

Поезия

499 0 2

Изплъзнаха ми се дните.
И вечерите.
И всичките тихи спокойствия.

Затварям си дните.
Със щори.
(От тихото и недостойното)
Отварям си нощите.
Спорни.
(Кое е и кое не е спокойно)

Надвисват мислите ми. Като облаци.
И като буря тежко разразяват се.
Твърденията си... оборвам ги.
И в стихове (по-бледи) отразявам ги.

Небето ми е черната вдовица.
(Но не от тези, дето са за смях)
И сутрините вече не обичам,
а времето ми... май го изживях.

Омръзна ми. (Като комарите)
Омръзнаха ми всичките мечти.
Ако на всичко сам повярваш си...
ужасно много те боли...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Романтик (Христо Костов)

2007-07-09T18:13:16+03:00

Поздравления, Стаси!!!
posh` (Таня Атанасова)

2007-07-09T17:40:39+03:00

Интерсно,но...ами малко неразбираемо(поне за мен) "Небето ми е черната вдовица.
(Но не от тези, дето са за смях)"Кои са тези,дето са за смях?!