(Като комарите)

9 jul 2007, 10:16

Poesía

565 0 2

Изплъзнаха ми се дните.
И вечерите.
И всичките тихи спокойствия.

Затварям си дните.
Със щори.
(От тихото и недостойното)
Отварям си нощите.
Спорни.
(Кое е и кое не е спокойно)

Надвисват мислите ми. Като облаци.
И като буря тежко разразяват се.
Твърденията си... оборвам ги.
И в стихове (по-бледи) отразявам ги.

Небето ми е черната вдовица.
(Но не от тези, дето са за смях)
И сутрините вече не обичам,
а времето ми... май го изживях.

Омръзна ми. (Като комарите)
Омръзнаха ми всичките мечти.
Ако на всичко сам повярваш си...
ужасно много те боли...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Романтик (Христо Костов)

2007-07-09T18:13:16+03:00

Поздравления, Стаси!!!
posh` (Таня Атанасова)

2007-07-09T17:40:39+03:00

Интерсно,но...ами малко неразбираемо(поне за мен) "Небето ми е черната вдовица.
(Но не от тези, дето са за смях)"Кои са тези,дето са за смях?!