(Като комарите)
Изплъзнаха ми се дните.
И вечерите.
И всичките тихи спокойствия.
Затварям си дните.
Със щори.
(От тихото и недостойното)
Отварям си нощите.
Спорни.
(Кое е и кое не е спокойно)
Надвисват мислите ми. Като облаци.
И като буря тежко разразяват се.
Твърденията си... оборвам ги.
И в стихове (по-бледи) отразявам ги.
Небето ми е черната вдовица.
(Но не от тези, дето са за смях)
И сутрините вече не обичам,
а времето ми... май го изживях.
Омръзна ми. (Като комарите)
Омръзнаха ми всичките мечти.
Ако на всичко сам повярваш си...
ужасно много те боли...
© Стаси All rights reserved.
"Небето ми е черната вдовица.
