Като куче
Боли ме, като куче ме боли.Не вия, но очите ми са празни,а волята неистово ръмжии хапе по сърцето ти с омраза.
не знам дали ще може.
Остави ме отново на дъждаприсвила в отчаяние опашка.Не мога и не мога да умра -прегръщаме се тихо със паважа.
От лапите ми текват струйки кръв -тичах със години да те стигна,но някак по мъчителния пътнамерих друг стопанин... и подминах.
За няколко трохички от любовготова бях да скоча във морето,но с опита на времето разбрах,че думи без дела са само пепел.
И ето пак стоя пред твоя двор,изгонена с ритниците за сбогом,остави ме със счупено реброи болката на смазаната броня.
Боли ме, като куче ме боли,а кучетата често оцеляват.Но после без любов и без мечтивъв вълци се превръщат, за да бягат.
Далече в непристъпните гориследите ми намерил ще помолишвълчето диво пак да ти прости.
Но аз не знам...
не знам дали ще може.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени
