10.09.2014 г., 0:29 ч.  

Като куче 

  Поезия » Любовна
610 0 8
Боли ме, като куче ме боли.
Не вия, но очите ми са празни,
а волята неистово ръмжи
и хапе по сърцето ти с омраза.

 

Остави ме отново на дъжда
присвила в отчаяние опашка.
Не мога и не мога да умра -
прегръщаме се тихо със паважа.

 

От лапите ми текват струйки кръв -
тичах със години да те стигна,
но някак по мъчителния път
намерих друг стопанин... и подминах.

 

За няколко трохички от любов
готова бях да скоча във морето,
но с опита на времето разбрах,
че думи без дела са само пепел.

 

И ето пак стоя пред твоя двор,
изгонена с ритниците за сбогом,
остави ме със счупено ребро
и болката на смазаната броня.

 

Боли ме, като куче ме боли,
а кучетата често оцеляват.
Но после без любов и без мечти
във вълци се превръщат, за да бягат.

 

Далече в непристъпните гори
следите ми намерил ще помолиш
вълчето диво пак да ти прости.

 

Но аз не знам... 
не знам дали ще може.

 

© Деси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво - за всеки детайл!
    Казала си много!
  • Много силно! Браво, Деси!
  • Без думи!
  • Жанет, благодаря ти за милите думи!!! Прекрасно е да знаеш, че си разбран и чувствата ти приемат една друга форма, за да докоснат други хора...
  • Аз... пак доди
    Онзи ден си говорихме с някой, и някой каза: "искам като прочета един стих, чак да не знам как да коментирам"
    Така ми действаш на мен. И когато ме няма, да знаеш, че просто си ме обездумила. Може и да се повторя (не помня вече) пишеш страхотно!
  • Чудесно! Браво и от мен, Деси!
  • Бръкна в едно мое заровено дълбоко.
    Брилянтен стих! Недооценен...
    (само в края бих ти предложила - вълчето диво пак да ти прости)
  • Браво, Деси!
Предложения
: ??:??