Като куче
Боли ме, като куче ме боли.Не вия, но очите ми са празни,а волята неистово ръмжии хапе по сърцето ти с омраза.
не знам дали ще може.
Остави ме отново на дъждаприсвила в отчаяние опашка.Не мога и не мога да умра -прегръщаме се тихо със паважа.
От лапите ми текват струйки кръв -тичах със години да те стигна,но някак по мъчителния пътнамерих друг стопанин... и подминах.
За няколко трохички от любовготова бях да скоча във морето,но с опита на времето разбрах,че думи без дела са само пепел.
И ето пак стоя пред твоя двор,изгонена с ритниците за сбогом,остави ме със счупено реброи болката на смазаната броня.
Боли ме, като куче ме боли,а кучетата често оцеляват.Но после без любов и без мечтивъв вълци се превръщат, за да бягат.
Далече в непристъпните гориследите ми намерил ще помолишвълчето диво пак да ти прости.
Но аз не знам...
не знам дали ще може.
© Деси All rights reserved.
