11.12.2011 г., 19:30

Като куршум

991 0 2

Като куршум

 


Забил си се във мен като куршум.

И много ме боля, но вече мина.

Остави ме без сила и без ум,

но оцелях и пак без теб съм жива.

Но раната не спира да кърви,

ще купя от аптеката мехлеми,

по-бързичко да спира да боли,

макар да зная, че ще мине време.

А щом понякога не издържа,

самичка ще си стискам дланите.

И ще изляза гола под дъжда,

пък нека той да ми измие раните.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИЯНА ФИЛИПОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...