Като любовница
Отдавам ти се страдание.
Като любовница се отдавам.
Влажен затвор е сърцето ми,
но деликатния дух заключи врати
и просекинята-мъка хлипа отвън.
Горчив е вкусът ти, страдание.
Като дъжд киселинен гори и разяжда.
Боли. Отнема блясъкът
на очите ми,кара лицето ми да сивее
и аз се затварям тъжно,
непотребна като старо списание.
Не мога да те изгоня,страдание,
не мога и да те скрия,
затова като любовница се отдавам
Животът ми осланено крее,
но несъгласна със теб
все пак живея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
