10.08.2016 г., 8:26 ч.

Като любовница 

  Поезия » Друга
327 0 2

Отдавам ти се страдание.

Като любовница  се отдавам.

Влажен затвор е сърцето ми,

но деликатния  дух  заключи врати

и просекинята-мъка хлипа отвън.

Горчив е вкусът ти, страдание.

Като  дъжд киселинен гори и разяжда.

Боли. Отнема блясъкът

 на очите ми,кара лицето ми да сивее

и аз се затварям тъжно,

 непотребна  като старо списание.

Не мога да те изгоня,страдание,

не мога и да те скрия,

затова като любовница  се отдавам

Животът ми осланено крее,

но несъгласна със теб

все пак живея.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!...
  • Малко тъжно, но красиво и талантливо сътворено!
    Тъгата също е човешко чувство и то от най-деликатните.
    Поздрав, Загора! Бъди благословена!
Предложения
: ??:??