18.12.2019 г., 18:47 ч.  

"Като лъвовете" 

  Поезия » Философска
501 8 13

Така и не умея да прощавам,
научих думи истински и прости.
Наивността си с тях да оправдавам,
когато ме пронизвате. До кости.

Гневът, торнадо често ви помита,
от кремък съм. Искри прелитат. Сини.
И всеки, вечер писал се комита,
на сутринта си знае. Ще му мине.

В очите ви съм някоя. Коя ли?
Навярно непознатото ви плаши?
От махмурлук ви заболя глава ли?
Сама доливах празните ви чаши.

Ех лъвове, проскубани, в зачатък,
отново аспиринчета раздавам.
Политам пак. И чакам ви, оттатък...
Но всъщност на какво ли се надявам?

Оставям кръста, робската верига.
По-тежки са от смърт. Предупреждавам!
Нов свят ще търся, този не ми стига!
Дано да се науча да прощавам...
 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Бени!
  • Ех, всички цял живот се учим да прощаваме!... Силно въздействащо, Наде!
  • Благодаря, Кремена!
  • Силно произведение, браво!
  • Благодаря, Краси! Марианче, Красе, Смуути, прегръщам ви! Гале!
  • Искрена и истинска поетична изповед на една страхотна поетеса!!!
    Прошката е някакво внушение за това, че нещата не са толкова страшни, колкото изглеждат и че могат да се превъзмогнат евентуално, някакъв психо мехлем за наранената душа, израз на християнско великодушие и ценност на християнския морал, но... прошката не заличава с обратна сила предателството на приятеля и нещата никога няма да бъдат както преди то да се случи. Така че, може би игнор, както ти казваш, Наде е по-естествената реакция...А и казват, че приятелството е като въже, ако се скъса, дори и да се завърже някак си, после винаги ще има възел.
  • Една лъжичка "да не ти пука", пии едно греяно вино и ни сподели още някой стих Само това е спасението Голяма хала си.
  • Те със сигурност са ти простили - аспиринът е бил вещерски
  • Наденце... 🌹
  • Късно ми е за промени, Марийче. Прегръщам те!
  • Правилно го е казала Росилина - " ти си свобода и полет"! Така добре те охарактеризират тези думи, Наде! Не се променяй! ❤️
  • Благодаря, Роси! Ицо, аз наистина не мога да прощавам. Не съм добра християнка, какво да се прави. Не е трудно, никак. Когато помъдрееш и оцениш себе си...Игнор и това е. Гош, аз не мога да мразя. Игнорирам. Тук казват: Не се е родил, който е на всички угодил. Справка- Христос. Усмихни се!
  • Наде! Ти си свобода и полет! Какъв по-жалък подвиг от това да пресушаваш чашите?! Майстор си и владееш думите!
Предложения
: ??:??