Натежали от плод, като майки щастливи,
всичко правят с любов, затова са красиви,
махат тихо с листа и света поздравяват,
всички имат душа и любов заслужават.
С вкоренени стебла и разстлани корони
те говорят със света, вплели своите клони
и в буря и пек, те с плам заживяват,
в живота нелек своя дълг устояват.
Като смели мечти все ни будят с гласа си,
с аромата дъхлив на жени без гримаси,
те са просто съдби, на света огледало,
и са нашия край, и са наш'то начало.
© Валентин Ангелов Всички права запазени