27 jul 2010, 13:15

Като майки щастливи

  Poesía
780 0 1

Натежали от плод, като майки щастливи,

всичко правят с любов, затова са красиви,

махат тихо с листа и света поздравяват,

всички имат душа и любов заслужават.

 

С вкоренени стебла и разстлани корони

те говорят със света, вплели своите клони

и в буря и пек, те с плам заживяват,

в живота нелек своя дълг устояват.

 

Като смели мечти все ни будят с гласа си,

с аромата дъхлив на жени без гримаси,

те са просто съдби, на света огледало,

и са нашия край, и са наш'то начало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...