Натежали от плод, като майки щастливи,

всичко правят с любов, затова са красиви,

махат тихо с листа и света поздравяват,

всички имат душа и любов заслужават.

С вкоренени стебла и разстлани корони

те говорят със света, вплели своите клони

и в буря и пек, те с плам заживяват,

в живота нелек своя дълг устояват.

Като смели мечти все ни будят с гласа си,

с аромата дъхлив на жени без гримаси,

те са просто съдби, на света огледало,

и са нашия край, и са наш'то начало.