Като марули
поети
и поетеси,
любови
засаждате
в синори.
Чакате
цвете,
а тръни
берете,
римувате
изстинали.
Слагате
лустро
на стари
чипици,
кръпки
от черно
и бяло.
В нощи
и утрини,
разширени
зеници,
сълзи,
стон
на умряло.
Я заебете
поетесо,
поете,
тези
сълзливи
етюди.
Чаша
вдигнете,
за здраве
пийнете,
напийте се...
като
марули.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени
