21.10.2007 г., 23:05

Като мен

693 1 0
Мразиш ли ме,
че бях също като теб?
Защото аз те ненавиждам.
Обвиняваш ли ме за това,
че допуснахме грешки?
Аз също още не съм си простил.
Накъдето и да прогледнем,
ни следва вината ни.
Не можем да избягаме,
нито да се изправим пред нея сами,
защото продължаваме да го правим.
Отричаме, но мразим.
Всеки ден все по-силно.
Питаме се, защо никой не ни
е обичал. - Ние наранихме онези,
които ни обичаха.
Знам, че не ми вярваш,
но отвътре ти си грозна,
ужасяваща като мен
и знаеш ли, Скъпа?
За нас отдавна няма надежда,
защото прогонихме и нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...