21.10.2007 г., 23:05 ч.

Като мен 

  Поезия
541 1 0
Мразиш ли ме,
че бях също като теб?
Защото аз те ненавиждам.
Обвиняваш ли ме за това,
че допуснахме грешки?
Аз също още не съм си простил.
Накъдето и да прогледнем,
ни следва вината ни.
Не можем да избягаме,
нито да се изправим пред нея сами,
защото продължаваме да го правим.
Отричаме, но мразим.
Всеки ден все по-силно.
Питаме се, защо никой не ни
е обичал. - Ние наранихме онези,
които ни обичаха.
Знам, че не ми вярваш,
но отвътре ти си грозна,
ужасяваща като мен
и знаеш ли, Скъпа?
За нас отдавна няма надежда,
защото прогонихме и нея.

© Стеси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??