21 oct 2007, 23:05

Като мен

  Poesía
695 1 0
Мразиш ли ме,
че бях също като теб?
Защото аз те ненавиждам.
Обвиняваш ли ме за това,
че допуснахме грешки?
Аз също още не съм си простил.
Накъдето и да прогледнем,
ни следва вината ни.
Не можем да избягаме,
нито да се изправим пред нея сами,
защото продължаваме да го правим.
Отричаме, но мразим.
Всеки ден все по-силно.
Питаме се, защо никой не ни
е обичал. - Ние наранихме онези,
които ни обичаха.
Знам, че не ми вярваш,
но отвътре ти си грозна,
ужасяваща като мен
и знаеш ли, Скъпа?
За нас отдавна няма надежда,
защото прогонихме и нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...